Вам нужно такси из Пловдива в Ягодинская пещера?

Чтобы узнать текущие цены, НАЖМИТЕ ЗДЕСЬ

Просто позвоните!

Такси трансферы от Пловдива в Ягодинска пещера. При необходимости более такси, мы позаботимся о их организации.

Если вам нужно такси, чтобы встретить вас от Пловдив и возьму вас к Ягодинска пещера или в другой город в стране, Вы можете доверять нам. В согласованной даты и времени прибытия, мы будем ждать квалифицированный профессиональный водитель говорил по-английски с табличкой с вашим именем. Он будет считать вас безопасно для гостиницы, офиса или адрес, где вы будете оставаться.

Цель передачи предложение заключается в предоставлении Вам с безопасной и комфортной поездки в конечный пункт назначения.

Время передачи от Пловдива до Ягодинска пещера (или Ягодинска пещера, Пловдив) составляет около 2 часа и 15 мин. Ягодинска пещера составляет около 110 км от Пловдива и путешествие по автостраде.

Повече за Ягодинската пещера

Ягодинската пещера е дълга 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м.

Естественият вход на пещерата води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие пр. Хр. Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение.

Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. Тя има постоянна температура от 6°C и влажност 92%.

Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.

Тук на 31 декември срещу 1 януари, край елха, която остава свежа няколко години, спелеолози честват Нова година. В същата зала са се състояли 200 сватби.

Повече за Дяволското гърло

Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.[1]

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена "Бучащата зала". Дължината и е 110 m, ширината – 40 m, а височината ѝ достига до 35 m. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата "Св. Александър Невски". В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 m от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 m, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.