Трябва Ви такси трансфер от Пловдив до Ягодинската пещера и Дяволското гърло или обратно?

За актуални цени, КЛИКНЕТЕ ТУК

Просто позвънете!

Извършване на превози и трансфери от Пловдив до Ягодинската пещера и Дяволското гърло. При необходимост от повече автомобили, ние ще се погрижим за организирането им.

Ако се нуждаете от такси, което да Ви вземе от Пловдив и да Ви откара до Ягодинската пещера и Дяволското гърло или до друг град в страната, можете да ни се доверите. При уговорена дата и час на тръгване, пред хотела (адреса) ще Ви чака професионален квалифициран шофьор, говорещ английски език. Той ще ви откара напълно безопасно до хотела, офиса или адреса, където ще отседнете.

Целта на трансфера, който предлагаме е да Ви осигурим безопасно и комфортно пътуване до крайната точка.

Времето за трансфер от Пловдив до Ягодинската пещера / Дяволското гърло е около 2 часа и 15 мин. Ягодинската пещера / Дяволското гърло се намират на около 110 км от Пловдив и пътуването е изцяло по второкласен път през изключително красиви и живописни места.

Повече за Ягодинската пещера

Ягодинската пещера е дълга 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м.

Естественият вход на пещерата води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие пр. Хр. Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение.

Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. Тя има постоянна температура от 6°C и влажност 92%.

Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.

Тук на 31 декември срещу 1 януари, край елха, която остава свежа няколко години, спелеолози честват Нова година. В същата зала са се състояли 200 сватби.

Повече за Дяволското гърло

Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.[1]

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена "Бучащата зала". Дължината и е 110 m, ширината – 40 m, а височината ѝ достига до 35 m. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата "Св. Александър Невски". В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 m от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 m, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.